30.12.2025
Тази 2025 година си отива, оставяйки след себе си поредната емоционална люлка за фена на българския футбол. Ако се опитаме да опишем изминалите 12 месеца с три думи, то те биха били: преход, изненади и изпитания. От трудните битки на националния отбор, до личните трагедии на големите ни фигури от „Златното поколение“. Футболът отново доказа, че е много повече от игра.
Надеждите за класиране на Световното първенство през 2026 г. се сблъскаха с жестоката реалност. България попадна в „групата на смъртта“ с колоса Испания и възродената Турция, като добавим и Грузия с Хвича Кварацхелия и косите ни направо настръхнаха. Въпреки епизодичните проблясъци, поредното слабо представяне доведе до логична развръзка. В края на септември Илиан Илиев напусна поста си.
Щафетата пое Александър Димитров, а смяната бе посрещната със смесени чувства. Димитров, който познава отлично младите играчи започна да налага нов облик, фокусиран върху бъдещето. Мондиалът обаче остана мираж за пореден път. Ще го гледаме по телевизията, а там ще участват държави като Кюрасао, Узбекистан, Йордания и Кабо Верде.
В нашето първенство интригата се завърна с пълна сила. Левски бе абсолютният господар на заглавията през есента. Под ръководството на Хулио Веласкес „сините“ демонстрираха стил и ефективност, които не бяхме виждали на „Герена“ от години.
Отборът завърши годината със заявка да остане в битката за титлата до края. Левски е първи на седем точки от втория и третия, и засега крачи уверено. Трябва да отбележим, че във важните битки обаче „сините“ не взеха победи. Загубиха от ЦСКА, Локомотив Пловдив и Славия и завършиха наравно в домакинството на Лудогорец.
„Орлите“ бяха на съвсем различна плоскост от момчетата на Веласкес. Тимът от Разград изигра най-слабата си есен откакто е започнал да печели поредните си шампионски титли. Лудогорец премина през странно неудачен период. Доминаторът изглеждаше уязвим и разконцентриран, допускайки нетипични грешки, които разклатиха хегемонията му. В края на годината представянето се закрепи, изгубените точки бяха наваксани и клубът се изкачи до третото място.
ЦСКА преживя истински катарзис. След ужасяващото начало на сезона, което хвърли феновете в отчаяние, „армейците“ намериха сили за мощен финален спринт. Голяма е заслугата на треньора Христо Янев. Серията от победи преди почивката върна тима в играта за медалите. Освен това усмивките пак грейнаха по лицата на феновете в Борисовата градина. Те така или иначе имат поводи за радост, защото на мястото на стария „Българска армия“ се строи чисто ново и модерно бижу.
Не можем да подминем Арда. През пролетта на 2025 година отборът бе най-приятната изненада, играейки атакуващ и красив за окото футбол. Това заслужено им донесе участие в евротурнирите през лятото.
Жребият за Купата на България, изтеглен в края на годината, разбърка картите по интересен начин. Двойките на четвъртфиналите обещават люти сблъсъци. Фокусът пада върху потенциалните „мини-финали“, които ще решат носителя на трофея през пролетта на 2026 година. Лудогорец срещу Левски и пловдивското дерби са срещи с крайно непредвидим изход.
ЦСКА и ЦСКА 1948 имат да уреждат стари сметки по между си и през февруари догодина ще могат да го направят. Арда изглежда като най-печелившия отбор от жребия. Тимът от Кърджали ще срещне Ботев Враца, като очакването е за сигурен полуфинал за футболистите на Александър Тунчев.
Варна и Черно море изпратиха своя капитан към живота му извън футболната кариера. Даниел Димов обяви края на професионалния си път като играч, оставяйки празнина в защитата на „моряците“ и в сърцата на феновете. Символ на лоялност и професионализъм, Димов се оттегли със заслужени аплодисменти от цялата футболна общественост в мач срещу Левски.
Събитието беше много емоционално, защото това са единствените два клуба, за които той е играл в България. Димов прекара три сезона и половина при „сините“, участва в 90 мача и вкара девет гола. След двайсет години посветени на любимата игра, Даниел завърши кариерата си в родния Черно море.
Футболът остава на заден план, когато става въпрос за човешки животи. Очите на цяла България са насочени към болничните стаи, където две от най-големите легенди на „Златното поколение“ – Любослав Пенев и Борислав Михайлов, водят своята най-трудна битка.
„Ел Голеадор“, който ни научи на непримиримост на терена и капитанът, който вдигна страната ни на крака през 94-та, сега се борят за оцеляването си. В този момент няма цветове, няма пристрастия и няма президенти или треньори.
Има само двама българи, които заслужават нашата подкрепа. Целият футболен свят се моли те да покажат същия дух, с който ни радваха преди три десетилетия. Стискаме палци и се надяваме двамата отново да видят семействата си и да прегърнат най-близките си хора.
