12.12.2023
След последния мач на стадион „Българска армия“ в стария му вид и започващата в началото на следващата година реконструкция, силни емоции завладяха „червената“ общност. Свързахме се с три значими и легендарни фигури в историята на ЦСКА.
Разговаряхме с Георги Велинов – незабравим вратар на отбора и Футболист номер едно на България за 1981 година, Александър Станков – бивш треньор на „армейците“, юноша на клуба и селекционер на младежкия национален отбор и Светослав Петров – игра за ЦСКА общо пет години, вдигна шампионската титла, а след това като асистент-треньор и Купата на страната, национал на България в периода 2000-2003 година.
Зададохме им три еднакви въпроса:
Какво чувствате, когато нещо старо ще се превърне в ново и красиво?
Кои са най-хубавите спомени свързани със стадиона?
Помните ли първия път, когато стъпихте на „Армията“?
Ето какво отговориха тримата пред BetNews.
„Смесени чувства има в мен. Говорим си с мои приятели, че в България сме царе да разрушим нещо старо и да не строим ново на негово място. За щастие сега случаят е друг. Противоречиви са чувствата в мен, хем има носталгия, хем и надежда за бъдещето. Защото този стадион ще остане и на него се надявам да ходят нашите деца и внуци. Половината ми живот е свързан с „Българска армия“.
Най-хубавите ми спомени са още от ранна детска възраст. Спомням си мача с Байерн Мюнхен и как бях на трибуните в агитката, след това и времето като треньор също е сред тях.
Първият път, когато съм стъпил на стадиона, съм бил на четири-пет годишна възраст. Майка ми ме е завела там. А може и по-рано даже да е било. Нямам спомени, разбира се, но вече в по-съзнателна възраст на шест-седем си спомням как Гаганелов ми подари фланелката си, когато се отказваше от футбола. И до ден днешен си я пазя.
„Изпитвам тъга, защото много години минаха на този стадион. Спомените са живи, но със спомени само не се живее. Положителни емоции ме заливат и съм обнадежден за следващите години и поколенията.
Най-хубавите ми мигове са мачовете, които съм играл. Щом ги помня всички, значи са оставили сериозен отпечатък в съзнанието ми. Спомням си как вкарах гол на Чепинец от едната врата на другата.
Помня първия път, как влизам на тази светиня и не знам къде се намирам. Посрещат ме големи футболисти като Георги Денев, Божил Колев, Георги Димитров, Йордан Филипов, Иван Зафиров. До тогава само ги бях гледал по телевизията и съм им се възхищавал“.
„Аз не мисля за старото. Има носталгия, разбира се, но когато си купиш нова кола или нова къща не се сещаш толкова за старата. Новото е нещо, което ще донесе позитиви и старият стадион ще остане като спомен, а ние ще се радваме на нещо модерно и красиво с нови технологии.
Най-яркият ми спомен е като вкарах гол на Левски, победихме с 3:0 на „Армията“. Отбелязах и не знаех накъде да тръгна от радост. Друг момент, който ми се е запечатал, е мачът с Блекбърн. При 3:0 беше страшно, нямаше и миг успокоение нито у нас футболистите, нито в хората по трибуните. Няма да забравя как поглеждах и виждах тази тълпа от привърженици, които викат и пеят песни.
Помня много добре първия път, когато стъпих на стадиона. Беше с екипа на Добруджа. Като юноша за първи път ме бяха взели в групата, за гостуване на ЦСКА. Бях 18 годишен, а треньор на „червените“ тогава беше Георги Василев, който ги направи шампиони. По-късно през годините често съм се сещал как това е било може би знак от съдбата за нещата, които се случиха с кариерата ми като футболист след това“.
