Наскоро стана ясно, че най-новият вероятен собственик на третодивизионния английски футболен клуб “Рединг” Уилям Джон Стори е професионален комарджия, който отглежда гепард и е фалирал 7 компании. Съмнителното му минало го прави доста спорна личност, но Стори не би бил единственият интересен и необичаен собственик, който би управлявал футболен клуб във Великобритания и по света.
За него този опит да инвестира в спорта на Острова не е първи – преди години той се е пробвал да купи “Съндърланд”, а после и “Ковънтри Сити”.
Напълно побъркани фантазьори, спекуланти, манипулатори – откриваме ги все по-често в съвременния футбол. Не на терена или по трибуните, а в президентските ложи на клубовете, чийто собственици са. Кратка селекция от най-ексцентричните собственици на футболни клубове …
В края на 90-те години на 20 в. футболният клуб “Дарлингтън” е имал отчаяна нужда от подобряване на финансовите резултати и стабилност. Джордж Рейнолдс става председател на отбора през 1999 г. Като такъв той построява за нов стадион с 25 хил. места, струващ £20 милиона и го кръщава на себе си. Стадионът е един от най-големите извън Висшата лига, но за съжаление строежът води клуба до фалит. В началото на своето управление, Джордж е много интересен за феновете заради славата си на контрабандист, сейфов обирджия и крадец с двугодишна присъда, която е излежал в затвора през 1970-те години. Години след като не управлява клуба, през 2005 г. той е задържан за укриване на данъци и данъчни измами.
Заклетият футболен запалянко Джон Макгинес печели £10 милиона от Националната лотария през 1997 г. В желанието си да промени живота си, той решава да вложи £4 милиона в обожавания от него отбор – английския футболен клуб “Ливингстън”. За съжаление въпреки внимателно обмисленото и планирано вложение, 12 години по-късно се стига до съдебен процес за измама, в който Макгинес съди бившия си бизнес партньор, но не успява да спечели и губи всичко.
След като купува “Челси” – Лийдс за £1 през 1982 г., когато отборът се е състезавал в старата Втора дивизия, Кен Бейтс го превръща в елитен клуб от Висшата лига чрез сериозни инвестиции в треньорския щаб, както и в играчи. Негови са думите: „Не съм инвестирал в клубове. Включих се, защото обичах играта”. В последните седем сезона на отбора, в които Бейтс е начело на “Челси”, футболистите му никога не са завършвали под Топ 6 и са били четвърти, когато той продава клуба на Роман Абрамович през 2003 г. за £17 милиона. Но в историята на “Челси” той остава като човекът, който предлага план за поставяне на електрифицирани огради на стадиона, чрез които да се спират запалянковците да излизат на терена, защото според него тази мярка е проработила във фермата му. Малко хора са подкрепили идеята и съветът на клуба е отхвърлил предложението.
Бившият механик Лес Скадинг купува футболния клуб “Уелш”, след като печели £45,5 милиона. Той казва: „Да спечелиш от лотарията е [като] да си част от изключителен клуб, но в този клуб всеки може да влезе. Всеки може да има малко добър късмет, но едва когато той се прояви, можеш да оцениш какво означава това за теб”.
След фалита на италианския клуб “Перуджа”, собственикът му Лучано Гаучи е обвинен в изнудване и осъден на три години затвор. Този инцидент представлява огромен скандал и раздор във футболната общност. След получаването на присъдата, Лучано Гаучи решава да се измъкне от съдебните власти и се укрива от правосъдието. Той напуска Италия и се скрива в Карибите, където се опитва да избегне прилагането на наказанието. Този период от бягство продължава много време и допълнително усложнява вече усложнената ситуация.
Третият щастливец, спечелил от лотарията във Великобритания и купил футболен клуб, е Теа Бристоу. Тя печели £15 милиона през 2004 г. ден след закупуването на билета и ги влага в “Торки Юнайтед”. След известно време се оттегля и оставя управлението на клуба на мениджърите му. Теа Бристоу е един от тези рядко срещани индивиди, които използват своята печалба, за да подкрепят нещо, което обичат и вярват. Нейният акт на дарение в света на футбола остава не само в паметта на феновете, но и в историята на лотарийните печалби в Обединеното кралство.
Маурицио Дзампарини е бил успешен бизнесмен в областта на строителството и е притежавал няколко големи магазина. През 1987 г. той поема управлението на футболния клуб във Венеция, който по това време играе в четвърта дивизия. Под негово ръководство отборът се изкачва до Серия “А” през 1998 г.
През 2002 г. Дзампарини купува друг клуб – “Палермо”, който също играе в долните дивизии. Само две години по-късно отборът влиза в Серия “А”. Под негово управление Палермо се класира няколко пъти за евротурнирите, а в редиците му играят футболисти като Хавиер Пасторе, Единсон Кавани и Пауло Дибала. Дзампарини продава Палермо през 2017 г. на компания, базирана в Лондон.
Маурицио е известен с амбициозните си цели и с това, че не се страхува да харчи пари за привличането на звездни футболисти. Той е и противоречива фигура, често критикуван за непрозрачното си управление и за това, че измества фокуса от развитието на младите футболисти към привличането на готови играчи. Освен това от 2002 г. до продажбата на клуба, той е уволнил около 23-ма треньори и също така предлага всички рефери да влязат в затвора.
Кен Ричардсън придобива контролния пакет акции в четвъртодивизионния “Донкастър Роувърс” през 1992 г. и единственото му желание е да построи нов стадион. За целта той инвестира сериозни средства, но през 1995 г. общината отказва да подкрепи проекта му. В резултат, Ричардсън наема срещу £10 000 трима подпалвачи, които запалват клубния стадион “Бел Вю” в Южен Йоркшир.
За да възвърне капиталите си, той планира да използва застраховката на стадиона и да продаде имота с прилична печалба. В резултат от пожара, са причинени щети за около 100 хиляди паунда на главната трибуна, но наетите престъпници са заловени. На местопрестъплението откриват неговия мобилен телефонен апарат, което води до ареста му и присъда от 4 години затвор през 1998 г. По време на неговото управление “Донкастър” изпада в конференциите с 34 загуби от 46 мача и голова разлика от -93.
Алдо Спинели е собственикът на футболен клуб Ливорно, официално известен като Асоциационе Спортива Ливорно Калчо, който въпреки доброто му управление, заплашва почти всеки сезон, че ще продаде отбора. През годините става ясно, че това е просто заплаха и част от стандартната му реторика.
За най-противоречив и нехаресван президент на футболен клуб може да бъде посочен Здравко Мамич, който притежаваше футболен клуб ГНК “Динамо” Загреб. Причината за омразата от страна на феновете на “Динамо”, бе, че от 2003 година до 2020, той е уволнил 15 старши треньори.
Впечатляващата му кариера на недолюбван собственик се допълва от санкции за удар с юмрук върху директора на Футболната асоциация на Хърватска, непристойно поведение с еротични танцьорки, нападението на бивш директор на клуба и хвърлянето му през ограда, както и козируването с нацистки поздрав по време на празненство за победа на отбора. Не на последно място, Мамич ненавижда представителите на пресата и нееднократно е изказвал отвращението си от медиите.
Но най-интересната история е повдигането на наказателно дело на 45 членове на Общото събрание на клуба и още трима членове на Надзорния съвет, което е в следствие на доказването на ощетяване на отбора с милиони евро. Присъдата му е за 6,5 години затвор в Хърватия. След произнасянето на съда, заедно с брат си Зоран, бяга и се укрива в Босна и Херцеговина. Брат му е обвинен в подкупване на съдии в град Осиек.
от 
