Илиан Илиев напуска националния отбор на България и е поредният треньор, който си тръгва, жертва на цикъл, който сякаш няма край. Вината отново се стовари върху селекционера, но той не е единственият проблем. Националният отбор плаща цената за десетилетия на безвремие в българския футбол, а мнозина се питат – как така тимът стигна до това ниво след славното американско лято през 1994 година?
Въпреки загубите от Испания и Грузия, ако се погледне цялостният престой на Илиев, резултатите не изглеждат толкова слаби. Под негово ръководство националите показаха:
– относителна стабилност и подобрение,
– изграждане на задружен колектив,
– организирана игра и голям брой равенства.
Това не беше зрелищно, но демонстрира борбен дух, който често липсваше в миналото.
В квалификациите за Световно първенство реалността се оказа сурова. Съперници като Испания, Турция и Грузия разполагат с футболисти от най-високо ниво, докато България страда от:
– липса на достатъчно класни играчи,
– футболисти, които често са резерви в клубовете си,
– ограничен международен опит.
При тези условия загубите с по 0:3 от Испания и Грузия не бяха изненада, а по-скоро логичен резултат от години на пропадане.
През годините българският национален отбор по футбол се превърна в място, което „смила“ селекционерите. Всеки нов треньор влиза с големи надежди, но бързо става жертва на:
– огромните очаквания,
– ограничените ресурси,
– невъзможната мисия за успехи с настоящия състав.
Постоянната смяна на селекционерите създава нестабилност и пречи на изграждането на дългосрочна стратегия.
Няколко имена вече се споменават в публичното пространство:
– Димитър Димитров – вече е бил начело на отбора. По негово време не бяха постигнати значителни успехи, но равенството с Англия (1:1) при прощалния мач на Христо Стоичков днес изглежда като голямо постижение.
– Стойчо Младенов – беше близо до класиране за Мондиал 2002, но загубите от Дания и Чехия в последните два мача провалиха кампанията.
– Станимир Стоилов, Александър Тунчев, Александър Димитров – също се споменават, макар някои варианти да изглеждат логични, а други – напълно нереалистични.
Илиан Илиев напуска националния отбор на България, но той не е основният виновник за състоянието на отбора. Той и неговите предшественици бяха част от система, която има нужда от фундаментални промени. Ако тези промени не бъдат направени, след няколко години България рискува да се нареди на нивото на Молдова, Андора, Лихтенщайн, Сан Марино и Гибралтар.
от 
