Този текст е вдъхновен от многото събития свързани с българския и европейския футбол, които се случиха в последните няколко седмици. А в някои от редовете ще стане въпрос и за неща с по-далечна давност, но имащи много общо със сегашното състояние на спорта и обществения живот у нас.
Започвам с една болезнена, дразнеща, неприятна и кънтяща като камбана тема, която не спира да тормози българския запалянко в последните 20 години. Кога нашият национален отбор ще се класира отново на Европейско първенство по футбол? 20 годишните момчета, а и момичета разбира се, които са родени през 2004-та, това е последният пък когато бяхме на континентално първенство, не са виждали България на голям форум. За тях това е като теорията за Големия взрив или пък като легендите за построяването египетските пирамиди. Аз до 19 – та си годишнина, бях гледал нашите на две Световни и едно Европейско. Бях сред щастливците да лудея по време на незабравимото американско лято през 1994 година. Моите любими футболисти, а и на моето поколение бяха българи. Бяха Христо Стоичков, Наско Сираков, Борислав Михайлов, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Петър Хубчев и т.н. Не Меси, Кристияно, Неймар и Холанд.
И логично болката от настоящето заличава остарелите бледи спомени. Преди няколко дни Грузия се класира на Евро 2024. След дузпи тази държава, която за първи път ще се появи на подобно високо ниво отстрани Гърция. Европейските шампиони точно от първенството, на което за последно бяхме ние. Да, грузинците си имат една голяма звезда Кварацхелия, който прави чудеса в Наполи, но това не оправдава нашето представяне. Лигата на нациите дава чудесна възможност да стигнеш до Европейско и доста отбори се възползват, само ние – не. През лятото в Германия ще бъдат и албанците. Това е второ тяхно участие след Франция 2016. Само ще вметна, че в историята България също има само две появявания на Еврошампионат. Следващият път Албания даже ще ни изпревари по този показател. Македонците даже играха на предишното първенство, където ние пак отсъствахме.
При нас има ново ръководство на Българския Футболен Съюз. Ново начало, нов път, нови идеи, ново лице. Георги Иванов вече пое нещата и даже започна с освобождаването на хора работещи в централата. „Метлата“ на Гонзо е засегнала досегашната секретарка на изпълнителния директор Борислав Попов. Виктория, която е една от участничките в телевизионното шоу „Ергенът“ изпълняваше ролята на мениджър футбол и социална отговорност. Всички се надяваме госпожица Асенова да е един от най-големите проблеми на българския футбол и след нейното уволнение нещата да потръгнат.
Искрено желаем успех на Георги Иванов в трудната задача, с която се е заел. Той работи в БФС вече две години и е запознат с обстановката там. Има опит в управлението на футболни клубове, името му е познато в тези среди. Сигурно е, че хъс за работа и упоритост не му липсват. Качества, които ще бъдат от безценна полза от тук нататък. Свикнал е да действа под напрежение, а това е сигурно, защото всяка негова стъпка ще се следи под лупа от обществеността и медиите.
Няма как да подмина и светлия лъч от преди два дни. Националният отбор за младежи победи като гост Полша, в много важен квалификационен мач. Момчетата на Александър Димитров запазиха шансовете си за класиране на Европейско първенство. Селекционерът работи от много време само с млади играчи, предимно юноши и явно добре познава манталитета им. Под негово ръководство имаме само една загуба до момента. Тя е от Европейския шампион Германия. В двубой, който се разви злощастно за нашите и можеше да измъкнем поне точка при други обстоятелства. Дано доброто представяне продължи и да се радваме на успехите на младите ни надежди.
В заключение ми се иска да кажа онази притча: „Няма да е все така“, за лошото в живота и за промените, които неизбежно настъпват. Дано и да видим скоро добрите дни за българския футбол. Георги Иванов има да свърши огромен обем от работа и всички, които обичаме тази игра искаме той да не чака дълго време, за да обере плодовете на труда си.
от 
