29.04.2024
Промените в Закона за хазарта (ЗХ) ще направят невъзможно закупуването на спортни права занапред. За това алармират от „Нет инфо“ в становище по повод законопроекта, внесен в Народното събрание от Йордан Цонев и Теменужка Петкова на 24 април. Според него рекламата на хазарт трябва да бъде забранена в медиите.
„Нет инфо“ е дигиталният дом на редица спортни събития, любими на българската публика – Gong.bg е един от лидерите в областта на спортната информация онлайн, предоставя спортни новини, анализи, ексклузивно съдържание, видео, игри, livescore и други. Тук българската публика намира видео съдържание от първенства, като Efbet Лига, Сезам – Купа на България, Английската Висша лига, Бундеслигата, Формула 1 и много др.“, посочват от компанията.
Допълват, че групата на „Нова броудкастинг груп“ вече е сключила договор за излъчването на мачовете от Европейското първенство по футбол – UEFA Евро 2024. Ексклузивното спортно съдържание, което достига до аудиторията на „Нет инфо” напълно безплатно, изисква огромни инвестиции, които групата прави и чиято възвращаемост ще бъде силно ограничена от забраната, въвеждана със законопроекта, посочват от „Нет инфо“. Те обясняват, че промените в средата на годината ще осуетят изпълнението на вече поети ангажименти по лицензионни и рекламни договори.
В различно становище, изпратено от „Нова броудкастинг груп“, се отбелязва, че осигуряването на достъп на българския зрител до „най-гледаното и качествено“ съдържание е свързано с приходите от реклама.
„Ако тези приходи намалеят, очаквано ще намалеят и възможностите и преговорната ни сила за участие в търговете за закупуване на спортни и други права“, гласи част от позицията на компанията, подписана от Дирк Геркенс – главен изпълнителен директор на „Нова броудкастинг груп“.
От Българската национална телевизия (БНТ) също изразяват сходна позиция. „Отчитайки все по-нарастващите суми за лицензионни възнаграждения за придобиването на телевизионни права за спортни събития от подобна величина (олимпийски игри, световни и европейски първенства – б.а.), липсата на приходи от търговски съобщения на лицензирани организатори на хазартни игри, ще ограничи в огромна степен възможността БНТ да придобива права за излъчването им. По този начин и българската зрителска аудитория ще бъде лишена от достъп до тях“, пише генералният директор на телевизията Емил Кошлуков.
Дефинициите се оказват съществен проблем пред законопроекта, става ясно от становището на Стилян Шишков, изпълнителен директор на „Спортал“. В документа той обяснява, че легална дефиниция за „електронни медии“ не съществува извън даденото разрешение в допълнителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), според което това са „доставчици(те) на медийни услуги под юрисдикцията на Република България“.
„С други думи, рекламата ще продължи да се осъществява, защото не съществува начин технологично да бъде ограничена рекламата в платформи, социални мрежи, блогове, подкасти и чатове, със съществената разлика, че рекламните бюджети ще излязат от дружествата, чиито седалища са на територията на Република България, или тези дружества, чиито значителна част от работната сила, заета с извършването на свързана с дейността по предоставяне на аудио-визуални медийни услуги, се намира в България, и ще бъдат пренасочени към дружества извън страната“, посочва Шишков.
Той смята, че предложението на вносителите поставя
и отнема една извоювана възможност за бизнес дейност и доходи на български лица и дружества.
Шишков отбелязва и че прекратяването на договори с рекламодатели, заплащането на неустойки, тежките санкции и освобождаването на нает персонал са очевидни последици от евентуалното въвеждане на мярката, която вносителите предлагат.
В становището на „Спортал“ е уточнено още, че според справка в НАП има 3311 интернет страници за онлайн залози без издаден лиценз. От тези 3311 установени нарушители няма нито един санкциониран, допълва Шишков.
„Медийната реклама на хазарта няма да изчезне, тя ще се пренасочи. Основната част нея ще влезе в международните социални платформи, които и към момента отнемат огромната част от онлайн рекламата на българския пазар“, гласи част от позиция на „168 часа“, според която становището е подкрепено от цялата група на „24 часа“.
Венелина Гочева, която е подписала документа, публикуван на сайта на Народното събрание, посочва, че тези социални платформи не са медии, по смисъл на Закона за хазарта, а инфлуенсърите, които ги използват, не се водят журналисти. А някои от тях са далеч по-влиятелни от по-малките български медии, казва Гочева.
Тя обръща внимание още на риска друга част от рекламата да се насочи към „огромния брой сайтове“, които не са регистрирали нито своя собственик, нито адрес. Гочева посочва още, че промените в закона „очевидно са свързани с изборите и по-точно – с идеята да се окаже натиск върху легалните медии в тази напрегната ситуация“.
Как технически ще се ограничи хазартната реклама при телевизионното излъчване на живо на спортно събитие от Английската висша лига, Формула 1, мачовете от Бундеслигата, предстоящото Европейско първенство по футбол – UEFA Евро 2024 и др.? Този въпрос задават от „Диджитал Ай Ди“ и „360 Ол диджитал“.
„Надписите на стадионите и екипите на играчите не могат да бъдат маркирани така, че търговските марки на лицензираните в Европа хазартни организатори да не бъдат достъпни. Тоест, забраната на реклама в телевизионните програми ще има ефект само за организаторите на хазартни игри, които са получили лиценз в България“, гласи част от позицията.
Според компаниите действието на мерките е „справедливо и наложително“ да бъде отложено за 1 януари 2025 г.
След като изпрати позиция преди гласуването на законопроекта на първо четене в пленарна зала Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) отново призова Народното събрание да се фокусира върху задълбочаването на саморегулацията в сферата, вместо върху забраната.
Организацията представи мерки, които са в процес на приемане от гилдията, като част от тях се припокриват с разписаните в закона. Сред примерите е забраната на промоционални съобщения за хазарт върху билбордове, които са на по-малко от 100 метра от детски градини и училища.
Сред предложенията са забраната за участие в реклами на хазарт от дадени лица. В групата попадат действащите журналисти, които са водещи на новини, както и някои актьори. В документа, изпратен до парламента, артистите, които следва да не бъдат включвани в промоции на операторите са определени като „лица, които са герои и образи от филми или програми, чиято основна аудитория са деца“.
Предлага се още да се забрани излъчването на реклама на хазартни игри в програмите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), освен излъчването на тиражите на игрите, организирани от Българския спортен тотализатор и самопромоционалните съобщения за тях. Изключение, според тези мерки, се допуска още за излъчването в рамките на 10 минути, преди и след, както и по време на излъчване на спортни събития и предавания за тях.
От БНТ също припомниха, че
„Под регулацията на предложените текстове като организатор на хазартни игри попада и ДП „Български спортен тотализатор“, чиито игри позволяват години наред да бъдат осигурявани средства за развитието на професионалния и за стимулирането на масовия спорт у нас“, гласи част от съобщението.
Допълва се, че с новите текстове се предвижда да бъде забранено да се обявява информация, в това число за резултатите от игрите, спечелените печалби, тегленията на тиражите, целите на организатора и др.
Припомняме, че промените в Закона за хазарта се очаква да бъдат гласувани на второ четене от Народното събрание на извънредно заседание утре, 30 април.
