Инфлуенсърите могат да рекламират хазарт в социалните мрежи. Това става ясно от решение на Националната агенция за приходите (НАП) по повод подадено заявление за достъп до обществена информация.
Според документа, подписан от Румен Спецов, за да получава актуална информация от даден инфлуенсър, потребителят трябва да е предприел действия за това – така наречените „последване“ и „харесване“. При промяна във волята си всеки по всяко време, може да ограничи достъпа до инфлуенсъра, като спре да го „следва“, „харесва“ или блокира достъпа до собствената си страница, което гарантира, че няма да получава каквито и да било известия от него занапред, гласи част от решението.
МЕДИИ ЛИ СА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Тъй като в българското законодателство няма легално понятие за „социална мрежа“, то следва да се изследва дали дадена платформа е доставчик на медийно съдържание, чия е редакционната отговорност и дали попада в регулацията на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), в контекста на последните промени в Закона за хазарта (ЗХ).
„На следващо място следва да се отбележи факта, че „социалните мрежи“ няма как да бъдат третирани еднозначно и поради техническата спецификация на възможностите за тяхното достъпване от страна на потребителите им. От една страна те могат да се достъпват чрез зареждането на съответната интернет страница, но по-разпространения и достъпен начин е чрез използването на апликации за мобилни устройства, което усложнява въпроса от правна гледна точка“, се посочва в решението на НАП.
Според документа по своята правна същност Фейсбук, Х (бившият Туитър – б.а.), Инстаграм и ТикТок не са медии по смисъла на ЗРТ. Поради това няма причина за ограничаването на рекламата на хазарта в тях. Като причина за това е изведен фактът, че водеща при социалните мрежи е волята на съответния потребител.
От агенцията отбелязват, че това е относимо и по отношение на Ютуб като платформа. „Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в Ютуб да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.)“, пише в решението.
От НАП уточняват все пак, че всеки конкретен случай ще бъде разглеждан индивидуално заради особеностите на социалните мрежи. „Като принципна позиция обаче може да бъде изведен извод, че при спазване разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) по отношение на рекламата в масовите платформи за споделяне на информация няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ“, отбелязват от приходната агенция.
Те уточняват, че в настоящия акт се обективира разбирането на НАП по отношение на приложимото законодателство. „В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното“, гласи още решението на НАП.
Отговорът на НАП на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета по-рано тази година. Това посочва в публикация в своя блог експертът по медийно право проф. Нели Огнянова.
Тя припомня дефиницията за „реклама на хазартни игри“ в закона – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри“. След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим, пише проф. Огнянова.
По думите ѝ НАП греши, като твърди, че ЗРТ има предвид платформите в текста „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“. Експертът по медийно право отбелязва, че в новия Законодателен акт за свободата на медиите се посочва изрично, че „на цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги“.
Според акта „когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги”.
„НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ“, смята още проф. Нели Огнянова.
от 
