Националната приходна агенция за пет месеца е получила 31 сигнала за нарушения, свързани с рекламата на хазарт. От тях 21 са подадени от Съвета за електронни медии, а 10 – от граждани. Всеки един от сигналите е на различен етап от административното производство, но няма нито един окончателен и влязъл в сила акт за санкция.
Това става ясно от пореден отговор на НАП на запитване от неизвестен автор по Закона за достъп до обществената информация, пише mediapool.bg. За петте месеца рекламата на хазарт по телевизиите и радиата практически почти изчезна (НАП е получила само 1 сигнал за неправомерна хазартна реклама в телевизионния или радио ефир, б. р.), за разлика от интернет пространството.
От отговора на зам.-директора на НАП Милена Кръстанова става ясно, че “до момента няма окончателно влязъл в сила акт, въз основа на който може да се приеме, че действително има извършено нарушение на Закона за хазарта, отнасящо се до неправомерно разпространение на забранена реклама и съответно наличие на безспорен нарушител”. Тя допълва, че към момента няма производства, приключили с издаден акт за установяване на административно нарушение и влезли в сила наказателни постановления, няма глобена медия, нито глобен хазартен оператор.
От отговора на НАП ясно се вижда, че агенцията поставя в една категория сигналите за хазартна реклама в радиа и телевизии (1 сигнал за пет месеца) и тези в интернет пространството и билбордове (30 сигнала за пет месеца). Във въпросните 30 сигнала “най-общо се съдържа изнесена информация за публикуване на рекламно съдържание в социални мрежи (Facebook, Instagram), платформи за видео споделяне (www.youtube.com), както и различни интернет страници. В сигналите са посочени нарушения за публикуване на банери за реклама на хазартни организатори на интернет страници, социални медии, платформи за споделяне на видео съдържание, непозволено съдържание на реклами върху рекламни съоръжения тип “билборд”.
Не всички медии са медии, според данъчната агенция
В закона няма определение за “електронни медии”. НАП смята, че в тази категория влизат само радиата, телевизиите, техните интернет сайтове и българските аудио-визуални платформи тип Vbox7 – тоест, само медиите в регистъра на СЕМ. Списъкът, по логиката на НАП, се допълва и със сайтове, към които се издава вестник или списание.
Така според данъчната агенция останалите онлайн медии, собственост на стотиците регистрирани в Министерството на културата доставчици на медийни услуги, всъщност не са медии.
По неофициална информация НАП не счита за медии онлайн издания като Mediapool.bg, Dnevnik.bg, Segabg.com, ClubZ, OffNews, защото те не влизат в регистъра на СЕМ и в същото време нямат вестници и списания към тях. По същата логика Capital.bg и 24chasa.bg обаче са медии, защото имат и печатни издания към тях.
“Много е важно да се уточни, че в текста на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта ясно се забранява рекламата на хазартни игри, осъществявана “в печатни произведения и електронни медии, включително и на интернет страници”. Разпоредбата следва да се тълкува систематично, с оглед постигане на истинските цели, заложени от законодателя, а именно ограничаване на рекламата в разпространяваните печатни произведения и медии, към които, чрез думата “включително” се цели и добавяне и на техните интернет страници, а не всички интернет страници по принцип, които се намират в свободното интернет пространство. Под “медии” следва да се разбират средствата за масово осведомяване на широк кръг от хора.”
“Също така следва да се отбележи, че няма как всеки сайт да притежава характеристиката на медия, тъй като не всеки сайт предоставя аудио-визуална медийна услуга /радиоуслуга, насочена към широката общественост с цел информиране, забавление или образоване посредством електронни съобщителни мрежи по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията. Например сайт на лечебно заведение не е медия и не e насочен към масово осведомяване на хората”, гласи поредната порция нови разсъждения на юристите в НАП.
Данъчната агенция може да глоби български певец, чужд – не
Технически се оказва невъзможно НАП да контролира цялото интернет пространство, особено сайтове, хоствани извън България и притежавани от чуждестранни субекти.
Данъчната агенция напомня, че няма как да санкционира известни чужденци, които рекламират хазарт чрез чуждестранни социални мрежи и други платформи за видео споделяне, за които българското законодателство е неприложимо, но са достъпни на територията на България. Ако обаче български певец, спортист, артист или друго популярно лице рекламира хазартни игри в нарушение на закона чрез платформа за споделяне на видео съдържание, по отношение на него може да бъде извършена проверка и наложена санкция, казват от данъчната агенция.
Оттам допълват, че в много случаи е трудно да се определи и юрисдикцията на лицето, правещо реклама, тъй като то може да е гражданин на една държава, да живее постоянно в друга и да работи за рекламни компании и организатори на хазартни игри в целия свят. От друга страна поради факта, че интернет страници се генерират и поддържат от физически и юридически лица от цял свят, ограничаването на онлайн рекламата на хазартни игри в чуждестранни сайтове на практика понякога се явява технически и фактически невъзможно, посочва още НАП.
Промотиране на хазарта чрез лога
Оказва се, че в закона има несъвършенство и по отношение на логото на хазартните фирми. Законът изрично забранява да се рекламират името на хазартната игра, името на хазартния оператор и търговската му марка, но не и логото му. “Само по себе си, позиционирането на дадена търговска марка/лого на даден хазартен оператор не би следвало да се счита за недопустимо”, твърди НАП.
“Законът за хазарта не поставя ограничения откъм съдържанието на знака на търговската марка и/или лого, с оглед на което наличието на рекламно съдържание съдържащо графични елементи, фигури, рисунки в знака на дадена търговска марка/лого но без придружаващи текстови послания, насочващи за промотиращи бонуси, награди и т.н, би се явило допустимо, само ако с използването му не се цели заобикаляне разпоредбата на §1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за хазарта”, допълват от данъчната агенция.
от 
