15.05.2024
Професионалният покер играч Стоян Обрешков в откровено интервю за BetNews:
– Мисля, че доста добре ме описват думите – professional risk taker
– Турнирът, който ще бележи кариерата ми като върхово постижение, все още предстои
– В покера, ако не си изцяло отдаден, успехите, които ще пожънеш, ще са средна работа, както и парите, които ще изкарваш от това
– Перфектният покер играч трябва да има талант за покер – да бъде добър с числа, с оценяване на риска и с логически игри
– Представете се с няколко думи на читателите ни и как решихте да започнете да играете професионално покер?
– На първо място съм баща и съпруг. Покерът е професия, която изисква да си напълно отдаден и трудно се съчетава със семейството, но има ли желание, има и начин. Мисля, че доста добре ме описват думите – professional risk taker. Оценявам риска и взимам решения на база него. Покерът много ми е помогнал да изградя този начин на мислене, да се опитам да оценя риска спрямо наградата и дали си заслужава.
Когато бях на 12 години, за пръв път имах досег до онлайн залагания – на мачове, там видях покера, но мислех, че е като останалите онлайн игри – без стратегии и умения. Поиграх малко, загубих и ми стана скучно. По това време тренирах тенис, но на 16 години получих контузия и ми се наложи да лежа за известно време. Тогава преоткрих покера. Един приятел ми разказваше, че има хора, които постоянно печелят и не е късмет, че си заслужава да опитам. От 16 до 18 годишен печелех и губех, но не съм и играл с големи суми. В последствие исках да бъда независим от родителите си и покерът беше начинът да изкарвам пари, за да го постигна. Исках да бъда свободен.
В университета започнах да печеля от покер, но не разпределях и инвестирах по правилния начин, не оценявах риска. Влязох в отбор, с който играех турнири, след няколко месеца излязох, но вече бях изградил начина си на работа. Имах около себе си правилните хора и голямо желание за развитие. В последствие във втори-трети курс имах първата си голяма печалба. Тя ми позволи да започна да пътувам и да участвам в турнири на живо. Това продължи 4-5 години, докато не дойде пандемията от COVID-19, прибрах се и срещнах любовта.
– Кой е най-запомнящият се турнир, в който сте участвал?
– Имам няколко по-специални турнира през годините, но мисля и усещам, че турнирът, който ще бележи кариерата ми като върхово постижение, все още предстои. Най-запомнящият се турнир, в който съм участвал, се случи във Вегас, първите ми серии в WSOP, играех Monster Stack. Той е с по-малък вход и играеха около 10 000 човека. След няколко дни бяхме останали 20 човека, сред които имаше още един българин – Юлиян Колев. Тогава имах най-много чипове от всички, а първо място беше над 1 милион долара. Това беше първият път, в който играя за толкова много пари и имам реален шанс за победа. Това беше моментът, за който живея в покера.
Последният ден изобщо не ми вървеше. Имаше една ситуация на останали 12-13 човека, в която блъфирах префлоп, но не сработи. На 11 човека бях среден стак, понеже изгубих доста чипове от липсата на добри ситуации за игра. Тогава удвоих залога на асо и поп и американецът трибетна. Аз съм All-in, това е стандартна ситуация, всеки би я изиграл така. Американецът се чуди, чуди и ми плати с асо и вале, което беше голям риск, но му паднаха две валета и отпаднах. Така този турнир е най-запомнящият се, макар че не е най-голямото ми постижение. За мен остана като една възможност, до която бях толкова близо и изигра голяма роля, защото
Накара ме да не се предам и да продължа да следвам мечтите си, но беше и доста труден за преглъщане.
– Какви качества трябва да притежава идеалният покер играч и какво мислите, че ви отличава от останалите играчи?
– Перфектният покер играч трябва да има талант за покер – да бъде добър с числа, с оценяване на риска и с логически игри. Ако има усещане за хората, много би помогнало за покера на живо. Това са 10-20% от всичко, което съставлява перфектният покер играч. Другите 80-90% – да има силна мотивация, да е готов на всичко да преследва целите си, да е отдаден. Може би най-важното е да е стоик пред провалите и загубите.
В днешно време покер играчите са като атлети – тренират, медитират и работят с треньори. За мен са 10-20% талант и 80-90% работа.
Мен какво ме отличава? Бих казал, че едно от основните ми качества е, че мога да устоя на трудности. Към днешна дата съм по-зрял като човек, грижа се за деца, имам опит в живота и не приемам вече покера като моята идентичност. При всеки в началото е – моите успехи в покера определят кой съм. И при мен беше така, но това е начално ниво на развитие, защото в покера повече губиш, отколкото печелиш. Това значи, че ако се идентифицираш изцяло с покера, когато губиш – ще си нещастен, а това ще е през по-голямата част от времето.
Научих се да питам центъра си от какво имам нужда и какво е важно за мен. Да се грижа за себе си и за другите. Покерът не може да ме разклати вътрешно. Това изисква работа и е продължаващ процес, не е приключил, но имам голямо развитие да чувам вътрешния си глас и нуждите му.
– Какъв съвет бихте дали на младите покер играчи и какво е мнението ви за покера в България?
– Първо да си дадат сметка дали са готови да пожертват всичко останало, защото в покера, ако не си изцяло отдаден, успехите, които ще пожънеш, ще са средна работа, както и парите, които ще изкарваш от това. Ако ще изкарваш пари, които ще са средна работа, по-добре прави нещо друго, защото покерът е много стрес, много жертви.
Често турнирните играчи играят през нощта, което ти се отразява физически, на здравето, на социалните контакти, на приятелства и семейство.
Ако не си готов да се отдадеш или не можеш, защото имаш работа, семейство, ангажименти, то тогава го приеми като хоби и играй с малки суми. Не играй за пари, а за удоволствие. Колкото хора съм видял, които работят и да се опитват да играят – не става. Трябва да се отдадеш изцяло и да го правиш нонстоп, докато минеш пътя да застанеш пред другите и да си Топ 5% от играчите, защото има много играчи в света и ако си Топ 20-30% от тях, това не те устройва. Ти трябва да си Топ 5%, за да си заслужава. И вече и за двата случая – дали си изцяло отдаден или го правиш като хоби, трябва да имаш план какво искаш да играеш, какви са целите ти и как ще го постигнеш.
– с какви програми ще работиш, колко часа на седмица ще учиш, колко часа или сесии на седмица ще играеш. Но нямаш ли организация, това не става. Колкото ти е важна системата, толкова ти е важна и средата. С какви хора комуникираш, какви са покер играчите около теб като хора. Оплакват ли се, подкрепят ли те, обсъждат ли стратегии. Това липса на почти всички нови играчи. Според мен, за нов играч, намериш ли добра среда – това те изстрелва, ако имаш и добра система, то ти си много крачки пред конкурентите си.
Знаят ни навсякъде и като чуят България, знаят, че отсреща е добър играч. Можем да играем навсякъде онлайн и по света – няма никакви ограничения, а и стандартът на живот в България е нисък и ти позволява дори и да не печелиш много, известно време да можеш да се изхранваш с това. България, като малка страна, има доста добри играчи. Единственият минус е, че часовата зона за онлайн покера е неблагоприятна.
– Как се подготвяте за голям турнир?
– За мен е важно така да направя плана си за месеца или седмицата преди турнира, че когато дойде ден първи, аз да съм свеж, отпочинал и да съм приключил с останалата работа, която имам. Да съм изчистил главата и деня си максимално от ангажименти. Ако играя онлайн в месеца преди това, ще анализирам играта си от последните месеци и ще прегледам определени ситуации.
Чисто физически си правя план за самите серии. В колко ще стана, как започва деня ми, какво е важно за мен и в колко ще седна да направя подготовката за самата сесия. Когато имам план, аз мога да го следвам дори в моменти, в които имам малко енергия или ми е трудно. Вече в процес на сериите променям нещо, ако се налага. Това е в месеца преди сериите, а седмица преди това започвам да мисля как ще се случат нещата, да си изградя план и да го следвам.
– Има ли покер играч, на когото се възхищавате?
– На първо място уважавам хората в покера, които запазват усмивката, достойнството и настроението си независимо от покер резултатите. Това значи, че човек се изкачил на едно високо ниво в живота и покерът не определя щастието му. Има доста играчи, на които се възхищавам. Честно казано се възхищавам и на играчи, които имат и по-малко успехи, защото се опитвам да видя това, което всеки прави добре. Ако човек прави нещо по-добре от мен, аз има какво да науча и му се възхищавам за това.
Не деля хората на по-слаби и по-добри от мен. Всички са в нещо по-добри от мен и аз в нещо по-добър от тях. На играчи на живо – Адриан Матеос, Давиди Китай. Онлайн играчи, които са постоянни – Лена – най-добрият пример за човек, който винаги е там и печели.
От българите има много, на които се възхищавам. Откъм трудолюбие – Симеон Спасов, който заслужено има резултати. Много амбициозен – Алекс Кулев, той показа, че не се пречупва в напрегнати моменти. Данчев, легендата и номер 1 според мен. До голяма степен той е поставил България на картата. Огнян Димов е винаги постоянен, Борис Колев – много талантлив, Фахредин Мустафов – Фери – много талантлив. Има още много и всеки прави нещо по-добре от другите и затова му се възхищавам.
– Какви цели си поставяте занапред?
– Най-голямата ми цел, дори малко на шега, е да играя Highroll-арите на живо за кеф, това ще значи, че в живота си съм постигнал много и съм успял. Но това е много дългосрочно и зависи от много неща.
Искам да имам още по-добър баланс между работа и личен живот и да постигна свободата да играя за удоволствие. Но дългосрочната ми цел е да играя високите турнири по света като любител, това ще означава, че съм много успешен. Не си поставям цели, свързани с пари, защото това носи предимно напрежение и не зависи от теб. Има и доза късмет. Може тази година да си играл по-добре, но догодина да имаш повече резултати.
Искам да си дам шанс във високите турнири на живо и определено ми е мечта да играя на Triton, това е една от целите, които ме водят. Стремя се да се чувствам добре, докато играя и да съм щастлив независимо от резултата.
от 
