18.03.2024
Хората, които залагат на спорт, са по-склонни да участват в други форми на хазарт в сравнение с останалите. Това показва скорошно онлайн проучване, публикувано в списанието Comprehensive Psychiatry.
Спортните залагания изискват точна прогноза на резултати от мачове и състезания във футбола, баскетбола, бейзбола, конните надбягвания и др. Обикновено залозите могат да се правят върху различни аспекти на играта, като краен резултат, представяне на отделни играчи или общо класиране.
Когато играчът познае конкретен резултат или представяне, в организма му се освобождава допамин. Процесът се свързва с всички хазартни игри, тъй като в тях са налице риск и несигурен изход. Именно това е и една от причините за пристрастяване към залаганията – с течение на времето мозъкът започва да свързва хазартните дейности с удоволствие и награда. Появява се натрапчива нужда от залагане, за да може играчът да изпита същото ниво на вълнение или пък да избяга от негативни емоции.
Проблемът с пристрастяването към хазарт се характеризира с неконтролируемо желание за залагане въпреки негативните последици, които може да има то върху личното, социалното или финансовото благосъстояние на индивида. Това често
Автори на изследването, което се фокусира върху населението на САЩ, са Джошуа Б. Гръбс и Шейн У. Краус. Те отбелязват, че през последните години спортният хазарт е станал законен в по-голямата част от страната. Освен това, той е и достъпен – залози могат да се правят на мобилни приложения и онлайн сайтове. Заради това, посочват те, обект на проучването е как спортните залагания са свързани с другите форми на хазарт и има ли специфични рискове, свързани с този вид дейност.
Общо 2806 са участниците в проведеното от тях изследване, като извадката е представителна за пълнолетното население на САЩ. Анкетирани са допълнително 1557 възрастни, които са съобщили, че участват в спортни залагания. 49% от първата група и 67% от втората група са мъже.
Участниците са били попитани за тяхната ангажираност с няколко категории спортни залагания през последните 12 месеца – традиционни спортни залагания, фентъзи спортни игри, ежедневни фентъзи спортни игри, електронни спортове и няколко други форми на хазарт, като игри с карти, залагания на писти, зарове игри, реквизитни залози, лотарийни игри, бинго, слотове, кено, скреч оф и др. Освен това анкетираните съобщават и за честотата на залаганията си, което позволява на изследователите да оценят дълбочината на тяхното участие в хазарта. В изследването е използван още индексът за тежест на проблема с хазарта.
Резултатите показват, че участниците с история на спортни залагания през предходната година са били склонни да залагат много по-често в сравнение с тези, които не са участвали в спортни залагания. Тези индивиди също са склонни да имат по-сериозни симптоми на проблем с хазарта в сравнение с тези, които не са залагали на спорт.
И обратното – две трети от залагащите на спорт съобщават, че са участвали в четири или повече различни хазартни дейности през предходната година.
Проучването показва, че хората, залагащи на спорт, демонстрират по-широка и по-голяма дълбочина на участие в хазарта, но също така и повишен риск от развитие на пристрастяване към хазарта. Въпреки това, когато се вземат предвид широчината и дълбочината на участието в хазарта, спортните залагания не носят допълнителен риск от пристрастяване към хазарта, посочват изследователите.
„Тези, които участват в спортни хазартни игри, е по-вероятно да одобрят по-голям общ обхват на хазарта, т.е. участие в по-отчетливи хазартни дейности през последната година, да показват по-голяма честота на хазарт и изпитват по-високи нива на проблеми с хазарта на всички нива на хазартни дейности“, заключават авторите на изследването.
Трябва да се има предвид, че дизайнът на изследването не позволява да се направят никакви причинно-следствени изводи от данните, коментират от сайта psypost.org. По думите им проучването се основава на самооценки, което може да повлияе на резултатите.
