23.04.2025
Детелин Баялцалиев е бивш футболен съдия. Ръководил е повече от 550 мача в България и чужбина, като асистент рефер. Един от най-добрите съдийски инструктори и анализатори в България, често е канен на международни форуми да обучава младите арбитри. Разговаряхме с Баялцалиев по наболялата тема, дали българските съдии се справят добре със своите задачи на терена.
Нивото на нашите рефери
„Проблемите не са толкова със самите съдии, а начина по който ги обучават, избират и назначават. Трудностите идват от там, че ситуациите не са добре аргументирани от съдийската комисия и инструкторите. Реферите спазват буквата на закона и се получават решения, които никой не може да приеме. Но все пак футбола е игра, на която хората се радват и гледат, тя не е само за тесните специалисти“, започна Баялцалиев за BetNews.
„Това, което пише в протокола на ВАР е стриктно, но то не може да обхване всички ситуации, които възникват. Необходимо е тези, които управляват съдийството в България да променят нещата. Аз чета много, особено за Италия и Англия и знам официалните обосновки и инструкции. Там са създадени така, че колкото се може по-малко да участва субективният фактор. Уеднаквява се критерия. За играта с ръка например е доста объркващо. Ако ръката не е в естествено положение, но пък, ако е в естественото положение след дадено движение на тялото в определения момент, не трябва да се наказва. Но кой определя кое е естественото положение на ръката? Ако бягаш е едно, ако скачаш то е различно. Кой от съдиите е учил биомеханика? Има ли време да учи? Допълнителните критерии трябва да се определят след дискусии сред реферите. У нас нямаме конкретни инструкции, които да уеднаквяват стандарта при взимането на решенията“.
Мързеливите съдии
Станаха ли по-мързеливи и страхливи съдиите след въвеждането на системата ВАР? Чакат ли електрониката да ръководи мача вместо тях? Ето какво е мнението на специалиста инструктор.
„Загубиха своята смелост и кураж да взимат решение на терена в трудните ситуации. Това е следствие и на управлението на съдийството. Виждаме мач, в който има три намеси на ВАР и трите са такива, че променят решението на терена. Не съм привърженик на наказанията, но такъв арбитър трябва да разбере, че действа неправилно. Независимо дали съществуват обективни причини. Може някой да е минал пред него и да не е имал видимост, да кажем. Но три пъти да се случва това в даден мач. Важните решения взима ВАР, дузпи и т.н., а рефера не се е намесил. Лошото е, че в България тези, които грешат най-много на следващия ден пак имат наряди и то на сериозни двубои. Това е едно от нещата, които най-много рушат имиджа на съдиите и за това са виновни най-вече техните ръководители“, добави Детелин Баялцалиев.
Най-добрият
„Тук няма спор. То е очевидно, ако някой каже нещо друго, той не познава съдийството в цялата му същност. Естествено, че това е Георги Кабаков и не случайно получава мачове на сериозно международно ниво. Има и много по-високо място, на което може да се ръководи, но за съжаление Кабаков не достига до там. Жалко е, че от Атанас Узунов насам, нямаме рефер, който да свири мачове на най-високото стъпало. Георги Кабаков е най-котираният, но друг е въпросът, че в България и в чужбина се ръководи по различен начин. Явно тук има фактори, които пречат“, допълни бившият асистент арбитър.
Най-слабият
„Те са доста! Как така най-слаб? Слабите не можеш да ги класираш, кой е по- слаб от другия. Причината не е в тях, а как са се озовали там. Всеки ходи да търси връзки в най-различните им форми. Дали началниците му в работата или по партийна линия, по приятелска, по роднинска, по всякакви линии. Изключвам даването на пари, защото е некоректно да се обвиняват хората в подобни действия. Факт е, че има слаби съдии на нива, на които те не бива да бъдат. Валидно е за Първа, Втора, даже и Трета лига.
Номадството на реферите също е проблем. Откъдето е ръководството, от там изведнъж се раждат най-добрите арбитри. И постоянно го местим. Най-доброто съдийство беше в Благоевград, после отиде в Пловдив, после във Велико Търново, което разбира се не е нормално. А София, която е столица с милион и половина жители, заемаща огромна част от населението на България няма силни представители. Сложиха тук едни бездушници, които от дълго време управляват. Изхвърлиха хора, които са по-можещи и по-известни. Много е важно да имаш име и хората да те познават. Николай Йорданов беше шеф на Софийската комисия. Започнаха да се правят сериозни неща, но го махнаха бързо. Не бил удобен на някого. И сега софийски рефери няма. Такива се водят двама от Перник, един от Самоков и т.н. Очевидно е, че съдийството не се развива добре, за да се случват подобни неща“.
