Последните събития в света на спорта объркват много, когато се замислиш за тенденциите и това, което можем да очакваме в следващите години. Къде ще се намираме ние на спортната карта? До сега, когато станеше въпрос за два вида спорт – художествена гимнастика и волейбол, нямаше какво да се обърка. На Световното обаче така ни биха на волейбол, че още ни болят гърбовете. Ще започнем малко по-отдалече …
Не знам на вас, но на мен ми беше омръзнало все да слушам (особено от българските треньори) как някой имал нужда от адаптация, как му трябвало време да се ориентира и да навлезе в обстановката. Бля, бля! Роберт Левандовски защо не се нуждае от подобно нещо. Ама това е Левандовски ще каже някой. Ама отива в Барселона, а не в Урожай Мърчаево. Каталунският клуб имаше крещяща нужда от подобен футболист, след като изпадна в кризисна ситуация в последните една-две години. И ето го полякът се появява. Без много да се бави, вкарва осем гола за първите си шест официални мача от началото на сезона. Във вече изминаващата седмица, стана първият футболист с хеттрик за три различни отбора в Шампионската лига.
Барселона, Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен. Има негово участие в 108 гола, в 107 мача във въпросния турнир. Не му е необходима адаптация в Барселона и това е видно.
Защо ли? Защото е уникален футболист! И тук идва големият въпрос. Полша не е футболен гигант. Тази държава дори няма да я споменете, ако ви накарам да кажете 20, които са футболни гиганти и там тази игра е на най-високото ниво. Може би, ако става въпрос за волейбол ще е друго … за този спорт ще напиша няколко реда по-надолу.
Казвам това за Полша, защото искам да попитам нещо. Кога наш футболист ще направи това? Кога ще работим така в нашите школи и отбори, че да се появи българският Левандовски?
Отново натъртвам, че Полша не е Германия, Англия, Италия, Португалия, Франция, Бразилия, Аржентина, дори не е Холандия или даже Сърбия във футболно отношение и всякакви оправдания са напълно излишни, в каквато и да е посока.
Дълги години Роберт стоеше в сянката на гигантите на нашето съвремие Кристиано Роналдо и Лионел Меси. В някои случаи незаслужено пренебрегван заради тях. Левандовски е на 34, ще му се порадваме още малко на уменията и после ще дойде времето на норвежкото чудо Ерлинг Холанд.
Ерлинг Холанд Снимка – БНТ
Ерлинг Холанд и Каспер Рууд… Сигурно на някои от вас тези имена не говорят почти нищо. Други знаят, че единият е футболист. За запалените фенове на спорта няма какво да обяснявам. Това са двама норвежци, които са сред най-ярките световни спортни звезди и не са скиори. И Норвегия и Полша не са някакви футболни гиганти, а двама от най-силните в момента са от тези държави. Какво става в Норвегия? Как така в два от най-популярните спортове хора от тази държава са на това ниво? Холанд прави два сезона в Молде и е забелязан от австрийския Залбург. Там също играе две години, след което преминава в Борусия Дортмунд.
От там нататък е ясно какво се случи. Трудно ми е да се сетя за футболист от Норвегия от наистина световна класа. Сигурно и при вас е същото. Може би Джон Карю, който направи кариера във Валенсия, Рома и Астън Вила. Спомням си и за силния отбор на тази страна на Световното първенство през 1994 година, когато в квалификациите те се класираха преди Англия и така албионците не играха в САЩ. Явно е и на скандинавския полуостров работят по-добре от нас във футболно отношение. Дано това са ни примери, защото все слушам как не можем да се сравняваме с големи в тази игра.
Тогава да се мерим с норвежците! И не говорим за ски – бягане, скокове, алпийски или пък кърлинг. Щом едно високичко 22 годишно и на пръв поглед не особено повратливо момче от град Брюне в скандинавската държава може, може и друг. Холанд има 20 гола в 21 мача за националния отбор на своята страна. Това също е показателно за отношението му към спорта.
Каспер Рууд
Сега за другото норвежко чудо Каспер Рууд, който е на 23 години. Сигурно е трудно да избереш да тренираш тенис в държава, където зимните спортове са на почит. Утре ще играе втория си финал на турнир от Големия шлем. От мразовита страна, в която нямат нашите традиции. Нямат си сестри Малееви, нямат си Пиронкова, нямат си Орлин Станойчев, нямат си Григор Димитров.
Утре ще срещне друго чудо в световния тенис испанеца Карлос Алкарас, който е едва на 19 години. И това не е всичко. Който от двамата победи, в понеделник ще бъде новият номер едно в световната ранглиста. Звучи доста добре в ерата на извънземните Федерер, Надал и Джокович. Рууд загуби от Рафа финала на Ролан Гарос преди няколко месеца. Сега обаче може да влезе в историята и има силите да го постигне. Предполагам, че в Норвегия са щастливи от успехите на своите сънародници и спортът там още повече ще се развива, заради това което те двамата правят. А със сигурност размразяват с постиженията си ледените сърца на жителите там.
И като говорим за това, че в света на спорта се случват откачени неща, ще напиша няколко думи за победата на Лудогорец над Рома в Лига Европа. Пореден луд мач на отбора от Разград в европейските турнири. Такива са били много от двубоите им, този с римските вълци също влезе в тази графа. Принципно не е нормално това. В България идва Жозе Моуриньо, с отбора който спечели Лигата на Конференциите в края на май. Специалния предупреди, че той и футболистите му пристигат у нас сърдити, заради загубата си от Удинезе… и какво от това. Бам, 2:1 за Лудогорец. На фона на нивото на първенството у нас, на цялостното състояние и разпределение на силите в този спорт, българският представител спечели срещу италианския си противник.
А щях да забравя! На световното първенство по волейбол ни би Мексико и така отпаднахме. Мексико!? Нямам какво повече да напиша… Стегнете се да не затриете и този традиционен български спорт!
от 
