Приключи Световното първенство и сега остана тъгата от това, че вече няма да гледаме мачове всеки ден. Всеки ден по четири пъти! Най-добрите футболисти в света, най-силните отбори и най-голямото шоу на тази прекрасна игра. Първенството в Катар се превърна в една огромна бизнес надпревара и усилия на домакините да изпъкнат. Те искаха да покажат на света, че могат да организират подобен турнир перфектно. Хвърлиха най-много пари от всеки един домакин до момента. Построиха стадиони за милиарди, а голяма част от тях сега ще бъдат съборени и ще останат само в историята. Както се казва-могат да си го позволят! Това не е толкова важно, обаче. При положение, че на футболния терен са кръгла нула, което бе напълно очаквано трябваше по друг начин да изпъкнат пред останалата част от човечеството. Какво се случи в този един месец преди Коледа?
Очакванията
Хората очакваха, че катарците ще се напънат всичко да е грандиозно. Така и беше. Великолепни стадиони, перфектна организация, визуални и звукови ефекти, страхотно подредени фен зони. Няма арестуван нито един пиян англичанин или уелсец, което е прецедент в историята на първенствата. Много от феновете се запътиха към Доха скептично настроени от това, че там няма да се продава алкохол с познатата за останалите континенти свобода. Наскоро обаче прочетох интервю с английски фенове, които казват колко хубаво било така и колко по-интересно било да гледаш мачовете трезвен. Звучи странно ви, нали? И на мен…
Имаше очаквания, че голямата жега ще попречи на качеството на футбола, но такова нещо нямаше. Температури от по 27-28 градуса бяха поносими и съвсем в рамките на стандартите за Световно. Спомням си в САЩ през 1994 година как двубоите се играеха на 33-35 градусови жеги, а нашите станаха четвърти.
Имаше конспирации и всякакви истории в интернет как ФИФА иска да нагласи финал Португалия-Аржентина и да има мач между Меси и Роналдо. Как ще бутат „гаучосите“ и Бразилия, за да се осъществи грандиозен полуфинал между тези две държави. И всякакви други, които даже сега не ги и помня.
Най-големият проблем трябваше да се окаже периодът от годината, в който се проведе. За първи път не беше през лятото. Футболистите влязоха в друг ритъм, прекъсвайки първенствата почти по средата. До сега шампионатите свършваха и играчите имаха своята почивка, след това с кратка подготовка се включваха в турнира, всеки според жребия. Сега трябваше веднага да се втурнат във вихъра на Мондиала, буквално веднага след изиграването на последните кръгове от местните първенства. Да не говорим, че сега в много страни, особено в Англия срещите се подновяват още другата седмица. Общо взето нищо му нямаше на периода и бързо свикнахме, че докато световното върви отвън вали сняг. Вместо бира и картофки, се преориентирахме на вино и пържоли и готово… Мачове, приятели, отрупани маси и спорове по цял ден, кой кого и кой знае повече за футбола!
Беше запомнящо се
Ще започна отзад напред! От 1988 година гледам големите първенства. Това са много Световни, Европейски, Копа Америка и Купата на африканските нации. По грандиозен финал, драматичен, интересен и напрегнат не съм виждал. Имаше всичко! Завръщане в играта в последните минути на мача. Един човек, който дърпаше отбора си до последно и го държеше вплетен в битката за титлата. Да, разбира се, че става въпрос за Килиан Мбапе. Какво ли не направи този човек, но накрая французите не можаха да повторят постижението си от преди четири години. Стана голмайстор на Мондиала и въобще не се зарадва. А да отбележиш осем пъти за шест двубоя е великолепно постижение.
Лионел Меси най-накрая спечели това, което липсваше в богатата му кариера. Така ми се искаше един от двамата големи в последните 20 години, да вдигнат купата над главата си. Роналдо и Португалия отпаднаха от изненадата на турнира Мароко и така остана аржентинеца да се бори за това. Нямаше да е справедливо двамата да доминират толкова дълги години и да прекратят кариерите си без поне единият от тях да е станал шампион на планетата. Меси го стори, браво Лео! А се беше отказал от националния преди шест седем – години. Добре, че промени решението си. „Гаучосите“ пак разчитаха на голям вратар, специалист на дузпите, както беше с Гойкоечея през 1990 година, когато той помогна те да са на финал.
Паднаха всякакви рекорди – за голове, за минути, за участия, за какво ли не! За най-малката държава, която е приемала първенство и за най-слабия отбор домакин. Видяхме климатици на стадионите, африканци на полуфинал и фенове на футбола, които могат да издържат един месец без да пият алкохол. Не видяхме носителят на „Златната топка“, който се контузи или пък го „контузиха“. Не видяхме германската машина, просто защото те в отбора си имат малко германци. Не видяхме Италия, техните прически, номера и традиционното им промъкване до финала. Но видяхме всички останали събития и се наслаждавахме на това! Световно по Коледа ли? Не беше никак лошо, а?
След четири години ще гледаме и по-голям брой участници. Три страни домакини, едната ще приеме първенството за трети път – Мексико, което се случва за първи път в историята. Канада и САЩ също ще допринесат за перфектната организация. Иска ми се и България да е там, все пак имаме страхотни спомени от Световно в Щатите. А дано!
от 
