17.08.2021
Само един сигнал за извършено нарушение е пристигнал в Националната агенция за приходите през последните десет месеца. Това гласи становището на финансовото ведомство във връзка с въпроси, поставени от народните представители от „Демократична България“ Мартин Димитров и Георги Ганев.
Проверката относно действително неспазване на разпоредбите за ограниченото промотиране на хазартни игри към момента е в ход, става ясно от документа, изпратен до депутатите. Въпреки това от Министерство на финансите отчитат, че НАП има правомощия единствено да следи за извършени нарушения във връзка със забраната на „пряка реклама“ така, както е разписана в чл. 10, ал. 1 и/или чл. 10 ал. 4 от Закона за хазарта. Агенцията прави преценка и дали са спазени обявленията в чл. 10, ал. 2.
Пряка реклама е разпространяването във всяка форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби. Понятие за „скрита“ или „непряка“ реклама не е разписано в закона. Въпреки това се определя границата на данните, които могат да бъдат включени в рекламното съобщение. Това са например наименования и условия на игри, награди, отстъпки, бонуси, регистрираната търговска марка, резултати от игри, тегления на тиражи и т.н.
Специални регулации се създават и като част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. Компетентният орган тук обаче не е НАП, а – Националният съвет за саморегулация.
Приходната агенция наследи контролните функции върху дейността на организаторите на хазартни игри от Държавната комисия по хазарта. Това се случи чрез промени в ЗХ от месец август миналата година. Санкциите, които НАП може да налага във връзка с установяване на различни нарушения, варират между 3 и 30 хил. лв.
от 
