Има много казина, които са били предпочитани от любителите на хазарта в миналото, а сега са почти забравени. Имало е опити да бъдат възстановени, но те са завършили без успех. Представяме ви три такива места, едно от които се намира в България.
Казиното се намира в едноименния град в северната ни съседка и е историческа сграда. Построено е през 1909 г. и е открито през лятото на 1910 г. Емблематичното място се е използвало не само за хазарт, но и за балове, театрални представления и отдих на туристите.
Архитектът на сградата е бил вдъхновен от традициите на румънското изкуство при създаването ѝ. Но след създаването на основите се назначава нов архитект, който не твори в румънския стил, а под влиянието на казината от епохата в Европа. Той залага на декоративни мотиви и така казиното придобива функции, подобни на големите европейски казина. Румънските консервативни журналисти не са доволни нито от продължителността на работния процес, нито от крайния резултат. Според тях в архитектурата има смесица от стилове, което води до безвкусица.
Казиното имало зала за танци, две зали за четене, две зали за игри и известната просторна „тераса край брега”, която била място за срещи и е откривала гледка към Черно море. Но опустошителна буря разрушава част от покрива и една стена от фасадата. Поради нестабилността на конструкцията се взима решение за разрушаването на сградата. Следва реконструкция на казиното с идеята да има голяма зала за ресторант, който да бъде свързан с терасата. Реставрацията на казиното е извършена през 1934 г. от дизайнера Даниел Ренард.
През годините са правени и други модернизации, но сградата е празна от 90-те години на миналия век. През 2018 г. румънското правителство обещава 10 млн. евро за рехабилитацията на сградата, а последният план за възстановяване беше през 2019 г. След 30 месеца сградата трябваше да бъде готова за посещения, но тя остана само реликва, по която хората въздишат.
Първото казино у нас и на Балканите е било в град Вършец. Неговият живот е продължил от 1930 г. до 1990 г. То се наричало Царско казино, защото принц Кирил много обичал да го посещава. Неговото присъствие привличало и други млади хора в казиното. По времето на Втората световна война много богати българи и гости от чужбина също се радвали да прекарват свободното си време там. След като принцът умира, мястото вече не е толкова предпочитано от хората. То е част от Архитектурен ансамбъл Баните – парк „Слънчева градина“ и от десетилетия не се използва.
Важното средище на целия български народ за периода от 20-те и 30-години на миналия век не успя да се пребори за реставрация. По време на социализма казиното е превърнато в столова, а слез промените бива затворена. Основната причина за това сградата да не можеще да бъде възстановена, това е, че тя беше собственост на Министерството на здравеопазването, а земята – на Община Вършец. Създаде се гражданска инициатива за възстановяване на Царското казино и сградите на минералната баня. През 2022 г. то беше продадено, защото държавата не искаше да го остави в ръцете на общината и в крайна сметка то не беше реновирано.
Първите места за хазартни игри се появяват в началото на 17 век във Венеция, Италия. През 1638 г. Великият венециански съвет създава „Casino di Venezia“, за да упражнява контрол върху хазарта по време на карнавалния сезон. Преди това хазартните игри не са били законни, но въпреки забраните, хората не спирали да играят. В крайна сметка казиното се узаконява, за да може да се облага с данъци.
Казиното във Венеция се е наричало още „The Ridotto di San Moisé“. То се намира на Канале Гранде. Първоначално сградата се е ползвала за театрални пиеси, но Theatre San Moisé имал крило за хазартни игри, което било посещавано по време на антрактите на представленията.
Казиното е било достъпно предимно за аристократи и граждани от по-висша класа, защото залозите са били високи. Освен това дрескодът бил елегантен и не всеки можел да си позволи такова облекло. Хората без достатъчно финансови възможности трудно успявали да се доберат до триъгълни шапки и маски, а те се изисквали за приемане на залози. Жан-Жак Русо, Лоренцо Да Понте и Джакомо Казанова били някои от почетните гости на казиното.
Casino di Venezia е затворено през 1774 година заради проблеми с хазарта сред елита.
от 
