България победи Северна Македония на футбол. Това не е кой знае каква новина или от голямо значение за световния мир. Важна е обаче, заради начина, по който беше постигната. Враждебното отношение на домакинската публика в Скопие, надхвърли всички очаквания за простащина и грозни думи. За цялата си кариера от 22 години в тази професия, съм обиколил доста места по света и такова нещо не бях виждал. Не само аз, но и всички останали, които бяхме на стадиона. Върхът беше, когато съседите ни обиждаха с думи, които са си наши, просто защото те си нямат техни.
По най-злобния и безочлив начин освиркваха националния ни химн и ругаеха футболистите от тима на България. Всичко това започна още от загрявката, когато играчите излизаха на терена. На техния национален стадион, където Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед се изправиха един срещу друг във финала за Суперкупата, преди няколко години. Срамно е уж публика, която претендира да е гледала Кристиано Роналдо и други такива звезди на живо, да се държи така. Северномакедонците обаче никога няма да имат нашите футболни успехи. Никога няма да имат футболната ни култура. И вместо да се поучат от „по-големия си брат“ те избиват комплексите си.
Политическите игри и опитите на недоизраснали в емоционално и духовно развитие държавни лидери, да разделят хората и да ги насъскват едни срещу други дадоха желания резултат. Отново отровната дума политика, имаше своето вмешателство в спорта. А той е една съвсем различна материя от техните бози, които забъркват.
Най-малкото, защото 90 % от политиците мразят спорта, никога не са тренирали и са освобождавани от физическо възпитание в училище, поради невъзможността да се справят. Спортът обединява, учи на уважение и спортменство, възпитава в дух и себераздаване, на респект към опонента и усилията, които той влага. Това, което отсъстваше по трибуните вчера. Това, което направи обстановката крайно враждебна и се пренесе дори на терена.
Футболистите от националния отбор на Северна Македония едва ли са искали точно тази подкрепа. Много голям процент от тях са играли и играят в нашето първенство, яли са бял хляб в България. Други се познават с нашите момчета от европейските отбори и лиги, където са се срещали. Футболът не е война, не е вражда. Той е игра, която сприятелява и сплотява, създава трайни отношения за цял живот.
Обидите, които се сипеха бяха пред малките им деца. Те това чуват и това запомнят като отношение. Така ги възпитават, да се отнасят към нас българите. А бабите и дядовците на тези същите хора са българи. Много от тях са ни далечни роднини. Прадядовците ни са се били заедно с техните, против турското робство. Прадядовците ни са организирали заедно Илинденско-преображенското възстание и са проливали кръв за една и съща кауза. А сегашните политици, които настройват хората едни срещу други, с голяма трудност ще кажат кой е Даме Груев.
Честно да ви кажа, в последните години националният отбор откровено ме дразнеше с изявите си. Беше такава мъка да изгледам 90 минути, пред телевизора и много рядко на стадиона. Но в Скопие се случи нещо невероятно! И се радвам, че бях там! Самата победа не е толкова важна, мачът също нямаше никакво значение за класирането. Ключови са обаче няколко неща, които задължително са за отбелязване.
Селекционерът Младен Кръстаич не се уплаши от войната, която го очакваше и отново заложи на младоците. Не се поколеба да пусне сред титулярите за втори пореден път Марин Петков, Валентин Антов и Илия Груев и те не го подведоха. Към тях ще прибавим и защитника на Черно море Виктор Попов, който също се представи на високо ниво. Сърбинът явно има голям кураж, а пък момчетата голобради не го разочароват. Да, бихме Гибралтар и Северна Македония, но ние преди и това не можехме да направим. Сега нещата изглежда вървят към някаква промяна. Звучи хубаво за изстрадалия фен на националния ни отбор. Кръстаич накара тези хора да повярват във възможностите си и ги подготви за битка. За футболни качества и аргументи няма да говоря.
Играчите ни бяха задружни на терена, устояха на обиди, освирквания, замеряни с предмети и всякакви други провокации. Взеха победата и това ги направи една идея по-силни мъже. Да не говорим, че можехме да им вкараме още три-четири гола. Сега нашите ще дишат по-спокойно, сигурен съм, че ентусиазмът на запалянковците леко ще се завърне и това звучи напълно логично. Този млад отбор се нуждае от подкрепа и да му се вярва. Пред тези момчета има бъдеще.
Задължително ще напиша няколко думи за Марин Петков. Това е диамант в българския футбол. Притежава високо самочувствие на терена. Хъс за игра и не се плаши от никакви единоборства. За доказателство ще припомним начина, по който бе изритан в областта на коляното от съперник, който в последствие получи и червен картон. Това пък оказа влияние върху развитието на мача.
Още във втората минута Петков влезе здраво на същия този Тодороски в глезена и тогава пък на българина му бе даден жълт картон. Сериозен проблем се появява пред Станимир Стоилов. Марин игра и в двата мача за националния, пълни 90 минути. В Левски не му се дава толкова много време. Сега обаче нещата може би (ще се) променят. Все си мислех, че Кръстаич ще замени Петков в някакъв момент от срещата, но той не го направи. Остави го до самия край да се бори, да се мъчи, да се справя с умората, да се калява. И сега вече сърбинът знае! Това момче няма да го разочарова и ще пусне и кръв, както буквално го направи, за да докаже, че има място на терена.
от 
