Борислав Михайлов беше символът на една ера, в която България диктуваше футболната мода в света. Много емоционален момент за българския футбол. Борислав Михайлов не беше просто отличен вратар. От този свят си отиде една огромна легенда.
На 63-годишна възраст си замина човекът, чиито ръкавици спряха едни от най-великите нападатели в историята и чиято лидерска лента беляза най-големия триумф на „лъвовете“ през 1994 година. През последните години Михайлов предизвикваше полярни мнения за статута си, но в сърцата на всички ни остава като безспорна спортна легенда.
Левскарската общност вероятно най-много страда за Боби, защото във вените му течеше синя кръв. Той е част от династията вратари на Левски носещи фамилията Михайлов. Бисер, неговият баща поставя началото на тази уникална за световния футбол приемственост. Борислав продължава пътя му, а с появата си като част от това неповторимо наследство прави така, че историята на Левски и националния отбор да е немислима без присъствието на член на това семейство. Руслан, братът на Боби също обличаше синята фланелка, а в определен период от кариерата си беше треньор на вратарите на „Герена“. Синът Николай Михайлов продължи завета, достигайки до капитанската лента и участие в Шампионската лига с любимия си клуб.
За самия Борислав Михайлов, Левски беше домът. Със синята фланелка той изигра над 200 мача, печелейки три титли и три купи на страната, утвърждавайки се като непробиваем в най-силните години на клуба през 80-те.
Ако трябва да посочим един момент, който дефинира кариерата му, това е горещата вечер в Ню Джърси на 5 юли 1994 година. Осминафиналът срещу Мексико стигна до дузпи. С хладнокръвие и котешки рефлекси, капитанът Михайлов спаси два от ударите на мексиканските играчи. Той сякаш хипнотизира противниците и изстреля България към историческия четвъртфинал срещу Германия. Тези негови намеси на вратата накараха коментаторът на мача Борис Касабов да възкликне: „Този фантастичен този, невероятен Боби Михайлов!“.
Борислав Михайлов не беше само невероятен вратар, той се превърна в лидерът на „Златното поколение“. Неговият авторитет и спокойствие вдъхваха увереност на Стоичков, Костадинов, Сираков и Балъков да творят магия в предни позиции. Взе капитанската лента в много труден период, в който спор за нея между Христо Стоичков и Николай Илиев бе на път да съсипе атмосферата в съблекалнята.
Кариерата му след Левски го отведе на няколко места в чужбина. Беленензеш в Португалия, където доказа, че българската школа е на световно ниво. Важна спирка в професионалния му път беше френския Мюлуз, а престоят му там съвпадна с историческата победа над „петлите“ на „Парк де Пренс“. Трансферът му за 800 000 паунда в английския Рединг, го превърна в първия български вратар, играл на Острова.
След като окачи ръкавиците, Боби Михайлов влезе в администрацията и се задържа на върха на Българския футболен съюз в продължение на близо две десетилетия от 2005–2023 година. Това беше период на противоречия, но и на международно признание. Михайлов стана първият българин, избран в Изпълкома на УЕФА, което говори за огромния му авторитет сред европейските футболни среди.
„За да си добър вратар, трябва да си малко луд, но за да си капитан на България, трябва да имаш сърце от стомана“, казваха близки до футбола за него. Хората, обичащи най-популярния спорт свалят шапка на Боби. Борислав Михайлов остава в историята като човекът, който не се страхуваше да полети към ъгъла на вратата, когато цяла една нация затаяваше дъх. Този фантастичен, този невероятен…
Поклон пред паметта му!
от 
