Избор на редактора

Какво се променя в България от 1 януари 2024 г.

от BetNews

01.01.2024



2024 година започва с редица промени за осигуровките и доходите. Повишава се максималният осигурителен доход. Така от 3400 лева, от 1 януари той става 3750 лева.

Повече приходи в бюджета

По-високият максимален осигурителен доход ще доведе до повече приходи в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсии, болнични и обезщетения за безработица и майчинство. Но промяната води и до по-високи разходи за работодателите.

Според данните на НАП вноски върху максималния осигурителен доход от 3400 лева у нас в момента правят около 285 000 души.

Осигурителната тежест – тоест плащането на здравни и пенсионни осигурителни вноски, както и вноските за безработица, у нас се разпределя в съотношение 60/40 между работодател и работник на трудов договор.

Това означава, че при максимален осигурителен доход от 3400 лв. сега, работодателят плаща за осигуровки 643 лева за всеки свой служител. Работникът на свой ред плаща 468 лева.

С решението максималният праг стане 3750 лв., държавата ще прибира още около 60 лева от работодателя и 40 лв. от служителя всеки месец.

От 1 януари се повишава и минималната заплата. Увеличението е с близо 20% и от 780 лева, минималната заплата става 933 лева.

С нея се покачва и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, който също става 933 лева.

Увеличават се още максималният осигурителен доход и максималният размер на обезщетението за безработица на ден, който от 1 януари става 107 лева на ден. Минималното обезщетение за безработица остава без промяна – 18 лева на ден.

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. през тази година не се променя и остава на ниво от 780 лв.

От 1 януари 2024 година

  • Максимален осигурителен доход 3750 лв.;
  • Минимална заплата 933 лв.;
  • Минимален осигурителен доход на самоосигуряващи се 933 лв.;
  • Обезщетение за безработица – максимален размер 107 лв. на ден;

С вдигането на минималната заплата на 933 лева, хората, които работят срещу такова възнаграждение, ще получават чисто 723,99 лева, тъй като общите удръжки за данъци и осигуровки са 209,1 лева.

Заетите на минималната работна заплата у нас са около 500 хиляди души

Линията на бедност се увеличава с 22 лева от 1 януари става 526 лева. Така голяма част от пенсионерите ще получават доходи под линията на бедност до юни, тъй като дотогава минималната пенсия ще остане 523,4 лв.

Тя трябва да бъде увеличена на 580 лева от 1-ви юли, за когато е предвидено осъвременяване на пенсиите с 11% по т.нар. “швейцарско правило”, докато минималната пенсия за стаж и възраст ще бъде малко над 580 лева.

Променя се и начинът за изплащане на болничните.

От 1 януари работодателите ще плащат 70% от среднодневното възнаграждение на служителите за първите два дни от болничния, а не както досега – за първите 3 дни. След това обезщетението се изплаща от НОИ.

Вноските за здраве, пенсии, общо заболяване и майчинство, както и за безработица остават без промяна.



ОЩЕ НОВИНИ

image

Велислав Вуцов пред BetNews: Ейре е най-лошият жребий

Българският национален отбор по футбол ще играе срещу Ейре, в бараж за влизане в по-горната група С от Лигата на нациите. На 20 март 2025 година, нашите са домакини, а три дни по-късно гостуваме в Дъблин. Какви са шансовете ни срещу ирландците и какво беше представянето през този сезон? За това и още интересни неща, […]

image

Италия: Хазартът измества здравето по разходи

Билетчета за търкане, спортни облози, лотарии: предлагането на игри на щастието в Италия е огромно. През тази година бе поставен и нов рекорд по приходи в този сектор. Италианците дават за игри на щастието повече пари, отколкото за своето здраве или образование, коментира германската обществена медия АРД. Лотарийните игри са важен икономически фактор в Италия, пише DW. Пристрастяването към […]

image

За какво харчат заеми младите: храна, празници и хазарт

Над 120 хиляди младежи под 30 години са длъжници, от които следва да бъдат събрани необслужвани кредити. 27 % от заемите отиват за покупка на храна и плащане на битови сметки. Използват се и за здравни услуги, рефинансиране на друг дълг, за сватби, балове, кръщенета и за хазарт. Това показват данни на Камарата на частните […]