Съвсем скоро бе изтеглен жребият за квалификациите, за Европейското първенство по футбол през 2024 година. Избегнахме държави като Испания, Италия, Франция, Германия, Англия, Португалия, Белгия, Нидерландия и други подобни стряскащи съперници. Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва са нашите противници в групата. На пръв поглед, сравнявайки с горепосочените страни нещата изглеждат добре. Има една песен на Стефан Вълдобрев, в която се пее: „времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека“.
Така и ние ще се зарадваме на тази компания, в която попаднахме, но ще го направим по-полека. Да не тръгнем с някаква голяма кошница, която да остане празна накрая. Всъщност ние така се представяме като национален отбор в последните години, че даже и кошница си нямаме вече. Има индикации, че нещата май ще започнат да се променят…
Четох изказванията на хора от ръководството на БФС и селекционера Младен Кръстаич. След последните добри резултати е нормално да има леко приповдигнато настроение. За Гибралтар няма какво да говорим! Напълно естествено е да бием такава държава с 5:1. Припомняме си също така, че точно тя ни направи 1:1 преди няколко месеца. Не беше приятно като изживяване. После надиграхме Северна Македония като гости.
Тук вече нещата стоят по различен начин. През пролетта на тази година македонците отстраниха Италия от баражите за Световното първенство. Победиха ги като гости и така елиминираха европейските шампиони. Като прибавим отвратителната обстановка и крайно негативното отношение на местните, които освиркваха нашия химн и обиждаха всички българи на стадиона и футболисти и фенове, успехът ни в Скопие си е значим. Трябва да отчетем добрата игра на отбора, многото ситуации, които създадохме за гол и относително стабилните ни изяви в защита.
Кръстаич залага на млади футболисти, има куража да го направи и това даде резултати. Значително се повиши самочувствието на тима ни и вече дишаме по-леко от преди. В свое изказване сред изтеглянето на жребия президентът на БФС Борислав Михайлов обяви, че иска резултати, които да върнат България на голямо първенство. Това желаем всички, които обичаме футбола и гледаме мачовете на националния ни отбор. С цялото ми уважение, но вече ми омръзна на Европейски и Световни да ходят Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Словакия и Словения, а нас все да ни няма там. Време е малко да мръднем от това дъно, където се залепихме като ваденка.
Техническият директор на Съюза Георги Иванов, определи групата като не много трудна на фона на това, че избегнахме европейските гиганти. Според него ще трябва да сме умерени оптимисти и на основата на това, което направихме в последните ни двама мача, да се получи импулс за нещо по-сериозно.
Със сигурност хората са зажаднели за това. След геройското поведение на нашите футболисти при гостуването в Скопие, те заслужават една сериозна подкрепа. По програма сме домакини на Черна гора в първия ни мач от тези квалификации. Всичко друго освен пълен стадион и екзалтирани наши фенове ще е излагация. Само и единствено да покажем на македонците, че сме повече фенове от тях, че сме повече футболна нация от тях, че по отношение на тази игра не са, не са били и никога няма да бъдат, това което сме ние.
От там нататък вече нещата си зависят от националите, от които искаме само едно. Да не се влачат по терена, да действат както в последните два мача, да изглеждат като отбор и да се борят до последната секунда за своето. Тогава доверието на хората към тях ще се върне. А победите идват когато ги искаш и преследваш, а не когато те е страх.
Реалността
Реалността и очакванията са две различни неща. Когато съвпаднат е просто прекрасно! В любовта, в отношенията между хората, в бизнеса, в спорта…
Каква е тя в нашата група? Първите две места дават право на участие на Европейското първенство. Капитанът на Сърбия Душан Тадич вече определи неговата държава като фаворит. И е прав да го прави. Съседите ни са много сериозен отбор. Ще играят на Световното, което започва другия месец. Паднаха се с Бразилия, Швейцария и Камерун, ще можем добре да преценим какво представляват. Тадич играе за Аякс, колегата му в халфовата линия Филип Костич е в Ювентус, Душан Влахович също носи екипа на „Старата госпожа“. Александър Митрович е нападател на Фулъм, а Милош Велкович е защитник на Вердер Бремен.
Не знам за вас, но на мен ми звучи тези момчета да играят в силни клубове и да имат типичното за сърби голямо самочувствие. Нашият коз тук е селекционерът Младен Кръстаич, който ги познава много добре. На доста от тях им беше треньор.
Унгария е другият отбор от нашата група, на който ще обърнем внимание. В Лигата на нациите две победи над Англия, тази като гост на Острова с 4:0! Успех над Германия в Лайпциг, също с 1:0 и равенство с Бундестима като домакин в Будапеща. На вас как ви изглежда?
Основните им футболисти играят в Базел, Лайпциг, Алкмаар и Фенербахче. Не са тимове от световна класа, така е. Като отбор обаче унгарците се представят прекрасно, а с последните си резултати си заслужиха да са водач на група при жребия за Евро 2024. Успеят ли нашите да се справят с това предизвикателство, съумеят ли да покажат най-доброто от себе си и разбира се да имат спортния шанс да постигнат резултати, ще се превърнат в легенди. Най-искрено им го пожелавам!
от 
