Метриката Expected goals (очаквани голове), или накратко xG, за първи път се появява в спортните вестници в САЩ през 2012 г., Тя е революционна, защото ни показва качеството на отправените удари. А не само техния брой. Това ни дава по-точна оценка за реалното представяне на отборите в даден мач и първенство. За мнозина тази концепция все още не е достатъчно популярна, но определено има своите предимства.
Очакваните голове измерват шанса на даден удар да се превърне в гол чрез изчисляване на вероятността той да бъде отбелязан от определена позиция на терена по време на определена фаза от играта. Тази стойност се основава на няколко фактора. xG се измерва по скала между нула и едно, където нула представлява шанс, който е невъзможен за отбелязване на гол, а единица представлява шанс, че играчът би се очаквал да отбележи всеки път.
Знаем, че вероятността при опит за гол от средата на терена е много ниска, обаче пък удар от вратарското поле се равнява на почти стопроцентова успеваемост. С xG всъщност можем да определим количествено каква е вероятността даден играч да отбележи гол от всяка от тези ситуации. Да предположим, че шансът от малкото наказателно поле с даден набор от характеристики преди изстрела, е на стойност 0,1 xG.
Това означава, че се очаква средно един играч да вкара един гол от всеки десет удара в тази ситуация или 10% от случаите. За много специалисти и анализатори терминологията може да е нова все още, но тези фрази са били използвани от футболни фенове и коментатори години наред преди xG да бъде въведен – „той вкарва петнадесет пъти от двадесет“ или „той трябваше да има хеттрик вече“ са познати на всички.
Основните критики към xG често се появяват в сценарии, при които показателят на практика, не се прилага правилно. Най-често срещаният е на ниво игра. Отборът, който има по-висок xG в мач, не означава задължително и непременно, че е трябва да спечели срещата на всяка цена. xG измерва само качеството на шанса, а не очакваният резултат от играта в цифрово изражение.
Точно както подсказва старата поговорка, че головете променят мачовете и резултатът влияе върху играта на отборите. Ако даден отбор поведе рано, не е задължително да „има нужда“ да генерира повече шансове за гол. И често очакваме да видим противника да прави повече опити за отбелязване на голове до края на мача в преследване на по-добър резултат (равенство или победа).
Друго погрешно схващане, което може да се отбележи, е в буквалното тълкуване на името на показателя. Никой не очаква головете да са точно както прогнозира вероятността. Част от головете не могат да бъдат отбелязвани. Името „очаквани голове“ произлиза от математическата концепция за „очаквана стойност“ и е мярка за вероятността за постигане на резултат. Очакваната стойност при хвърляне на монета е 50% вероятност да падне на ези и 50% вероятност да падне на тура. Но реално, като хвърляте ези и тура не очаквате точно половината пъти да се падне ези и тура. А по-скоро, че при по-голям брой хвърляния на монети е вероятно статистиката да се придържа към този баланс. Същото важи и за очакваните голове. Отклонението от очакваната стойност е неизбежно и това е ценна информация, която можем да анализираме във футбола.
Играч или отбор, който е превъзхождал своите xG, не е необходимо да се представя по-слабо, за да се върне към очакванията.
Въпреки че бихме очаквали от тях да се върнат обратно към постигането на голове в съответствие с очакванията си с бъдещите си удари, те вече са „натрупали“ това превъзходно представяне. Затова оттук нататък никой не е казал, че няма просто да си вдигнат xG – то, а не да си намалят головете. По същия начин, ако хвърлена монета падне на ези десет пъти подред, бъдещите хвърляния на монети все още са еднакво вероятно да са ези и тура и няма значение, че до момента десет пъти подред е било ези.
Концепцията за изучаване и използване на “очаквани голове” е изключително любопитна, затова очаквайте втората ни част.
от 
